
На 16 октомври 2005 г. българският гросмайстор Веселин Топалов става световен шампион по шахмат, с което България е едва единадесетата държава в света, чиито представител достига световния връх в най-популярната интелектуална игра.
По това време Топалов е 30 годишен, а през същата година е награден и с приза Шахматен Оскар. Той си остава единственият българин, носител на тази награда, както и на световната титла при мъжете. Няколко месеца по-късно – през януари 2006 г. той достига ЕЛО 2801 и се нарежда на второ място по този показател след феноменалния Гари Каспаров.
Според правилата на ФИДЕ, самата световна титла през 2005 г. се печели на турнир между осемте най-добри шахматисти на планетата в два кръга, който се провежда в Сан Луис, Аржентина. През първия кръг Топалов почти си подсигурява титлата, побеждавайки всички освен Вишванатан Ананд и събирайки 6,5 точки от 7 възможни. През втория той успява да постигне ремита във всичките си срещи, осигурявайки си първото място един кръг по-рано.
Играта на българския гросмайстор в последната му среща срещу Рустам Касимджанов е определена като гениална от коментаторите, след две поредни жертви на топ и на качество. Партията завършва реми, защото то осигурява световната титла на Веселин Топалов, но по всеобщо мнение позицията му е по-добра и има всички шансове да спечели.